Усть-Илимск Online

Вот такую статью нарыл в интернете...

Монтана. Малко е да се каже, че България е отвоювала своя територия в Сибир. Метафората в случая е вярна, защото едва ли можем да си представим какво би бил днешният град Уст-Илимск, ако не бяха българите.
Та нали за повече от 200 наши младежи - днес мъже, попреминаващи на попрището жизнено средата - Източен Сибир, река Ангара, Уст-Илимск и Братск наистина са се превърнали в територии, където за българите се говори с достойнство. Защото това не са само географски понятия, но и паметни места, неразривно свързани с по-сетнешната им жизнена и трудова биография, пише в. Монт-прес.

Точно три десетилетия ни делят от мразовитите дни на 1976-а, когато първите бригадири на българския младежки отряд започват да отброяват началото на пътя си из тайгата в Сибирския лес. Стартира участието им в строителството на Уст-Илимския лесопромишлен комплекс. Стартира привично - зад волана на мощния тежкотоварен автомобил, но не и в комфортния климат на привичните ни географски широти, а в суровите условия на севера. И точно зад волана са Красимир Иванов, Цено Младенов, Киро и неколцината още монтанчани.
И тук са не толкова важни проблемите на естествената адаптация, нито пък производствените резултати, макар те да са впечатляващи. От обектите на комплекса, града и електростанцията са превозени 7 412 000 тона товари, а петилетният план е изпълнен за три години и десет месеца.
За времето, в което българските шофьори живеят и работят в Уст-Илимск, тяхното човешко, младежко присъствие се усеща не само по работните площадки, но и в цялостния обществен и културен живот на града. Българите неведнъж побеждават в състезания и конкурси по професионално майсторство, в прегледите на художествената самодейност и в спортните съревнования и масовите туристически прояви.
По случай тридесетата годишнина откакто при температура минус 43 градуса българските млади хора - на шарена възраст - бяха посрещнати с хляб и сол на стотици хиляди километри далеч от родината си, в Монтана се състоя паметна среща. Нейн основен домакин и инициатор беше бизнесменът Красимир Иванов. Това е нашата традиционна среща, на която освен нас - строителите на Уст-Илимск - бяха дошли съпругите, синовете, дъщерите и внуците. Те всичките образуваха едно семейство, защото ние - българите от отряда си бяхме едно голямо семейство - сподели вълнението си той.
Специално виртуално приветствие до юбилярите изпрати кметът на Уст-Илимск Виктор Дорошок, което беше оповестено от DVD. Всеки от бригадирите получи специална грамота. Почетната грамота и значката на Уст-Илимск беше връчена на Красимир Иванов. Сред нашите устилимци в Монтана бяха дошли командирът на отряда Стефан Станев и част от четиримата българи, удостоени с най-високия орден за чужденци «Дружба между народите».
Някогашните младежи (които виждате на снимката) - вече със сребро в косите - разпалено разказваха за онези години, когато с толкова ентусиазъм бяха напуснали домашното огнище и отидоха да строят града, разположен на устието на река Илим, на 1000 километра северно от езерото Байкал. И с толкова топлота говореха за онези мразове в суровите условия на Източния Сибир. И съм сигурен, че спомените от преди три десетилетия никога няма да избледнеят, а ще са все така живи в съзнанието на «сибирските» българи.