Топик создан специально для строителей из Болгарии, которые строили город Усть-Илимск в 80 гг.
Вот такую статью нарыл в интернете...
«Сибирски» българи в Монтана дебатираха българо-руските отношения
Монтана. Малко е да се каже, че България е отвоювала своя територия в Сибир. Метафората в случая е вярна, защото едва ли можем да си представим какво би бил днешният град Уст-Илимск, ако не бяха българите. Та нали за повече от 200 наши младежи - днес мъже, попреминаващи на попрището жизнено средата - Източен Сибир, река Ангара, Уст-Илимск и Братск наистина са се превърнали в територии, където за българите се говори с достойнство. Защото това не са само географски понятия, но и паметни места, неразривно свързани с по-сетнешната им жизнена и трудова биография, пише в. Монт-прес.
Точно три десетилетия ни делят от мразовитите дни на 1976-а, когато първите бригадири на българския младежки отряд започват да отброяват началото на пътя си из тайгата в Сибирския лес. Стартира участието им в строителството на Уст-Илимския лесопромишлен комплекс. Стартира привично - зад волана на мощния тежкотоварен автомобил, но не и в комфортния климат на привичните ни географски широти, а в суровите условия на севера. И точно зад волана са Красимир Иванов, Цено Младенов, Киро и неколцината още монтанчани. И тук са не толкова важни проблемите на естествената адаптация, нито пък производствените резултати, макар те да са впечатляващи. От обектите на комплекса, града и електростанцията са превозени 7 412 000 тона товари, а петилетният план е изпълнен за три години и десет месеца. За времето, в което българските шофьори живеят и работят в Уст-Илимск, тяхното човешко, младежко присъствие се усеща не само по работните площадки, но и в цялостния обществен и културен живот на града. Българите неведнъж побеждават в състезания и конкурси по професионално майсторство, в прегледите на художествената самодейност и в спортните съревнования и масовите туристически прояви. По случай тридесетата годишнина откакто при температура минус 43 градуса българските млади хора - на шарена възраст - бяха посрещнати с хляб и сол на стотици хиляди километри далеч от родината си, в Монтана се състоя паметна среща. Нейн основен домакин и инициатор беше бизнесменът Красимир Иванов. Това е нашата традиционна среща, на която освен нас - строителите на Уст-Илимск - бяха дошли съпругите, синовете, дъщерите и внуците. Те всичките образуваха едно семейство, защото ние - българите от отряда си бяхме едно голямо семейство - сподели вълнението си той. Специално виртуално приветствие до юбилярите изпрати кметът на Уст-Илимск Виктор Дорошок, което беше оповестено от DVD. Всеки от бригадирите получи специална грамота. Почетната грамота и значката на Уст-Илимск беше връчена на Красимир Иванов. Сред нашите устилимци в Монтана бяха дошли командирът на отряда Стефан Станев и част от четиримата българи, удостоени с най-високия орден за чужденци «Дружба между народите». Някогашните младежи (които виждате на снимката) - вече със сребро в косите - разпалено разказваха за онези години, когато с толкова ентусиазъм бяха напуснали домашното огнище и отидоха да строят града, разположен на устието на река Илим, на 1000 километра северно от езерото Байкал. И с толкова топлота говореха за онези мразове в суровите условия на Източния Сибир. И съм сигурен, че спомените от преди три десетилетия никога няма да избледнеят, а ще са все така живи в съзнанието на «сибирските» българи.
grisin, вот тебя я помню по Усть Илимску, видела твою фотку в молодости и сразу вспомнила, и Женю глухонемого я знала, но потом наши пути разошлись, и где он сейчас не знаю
strazh, Привет! по моему Димитров, но точно не помню, он жил на старом, я его видела в УИ 3,5 года назад, думаю те болгары которые остались в УИ должны знать о нем что то
strazh, спроси у Димы (мне как то Любомир говорил что они знакомы) он точно знает о нём всё, этот Любомир легендарная фигура, очень интересный человек!
Семья Методиевых – одна из интернациональных семей, которые живут в нашем городе. Димитр Иорданович и Ирина Владимировна поженились тогда, когда еще строился Усть-Илимск.
Разумеется, но трудно провести аналогию между «Дима» и «Димитр Иорданович Методиев» Сегодня вечером пороюсь в справочниках, может есть какая информация.
strazh, Что тебя заставило заниматься этим, твои родители тоже строили УИ? У меня есть дочь, твоя почти ровесница, но она даже ни разу не заикалась об том что ей интересна история УИ
Ничего страшного, главное поняли друг друга. Может у тебя есть какие-нибудь старые фото города (и не только)? Если да, то ты можешь разместить их в фотогалерее сайта.
strazh, я посмотрю, но очень "старые" фотографии остались у отца (у меня отец и сестра живут в УИ), а не очень старые наверно есть, нужно поискать в альбомах
Ничего не заставило, просто интересно. И не только история, настоящее тоже интересует. На официальном сайте города пишут то, что администрация позволяет. На других неофициальных сайтах в основном объявления публикуют и форумы на которых детишки переписываются. Вот я решил все объеденить тут. Поэтому и нет тут детишек, которых не интересует история города, а так же его проблемы. Задумок много, но на все не хватает времени. Сейчас вот сайт переводим с Иштваном на Венгерский язык + готовим к публикации в эл.виде книгу «Усть-Илим продолжается» (1982 г.).